Connect with us

БулевАРТ

Умберто Еко: Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи..

Публикувана

на

Умберто Еко е роден на днешната дата през 1932 г. Той принадлежеше на тази бляскава плеяда на учени от двадесети век, които се опитваха да ни помогнат да разберем времето, миналото и бъдещето си. 

Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 година в град Алесандрия, област Пиемонт (там са родени също лингвистът-славист Рикардо Пикио, голям приятел на България, и легендарният футболист на Милан Джани Ривера, „златното момче на италианския футбол“). Баща му Джулио е счетоводител, майка му, Джована, в годините на Втората световна война, когато баща му е мобилизиран, завежда момчето в близко село. То учи в едно от селезианските училища, основани от Дон Боско. Според семейната легенда фамилното име Еко е съкращение на латинския израз ex caelis oblatus, „дар от небето“. Въпреки че баща му иска да го прави юрист, той записва средновековна философия и литература в университета в Торино и пише дипломна работа за Тома Аквински. Още през студентските си години се отрича от католическата си вяра. Работи в телевизионната компания РАИ, общува с млади художници, артисти, писатели и музиканти авангардисти („Групо 63“), публикува първото си изследване „Естетическата проблематика на Тома от Аквино“, преподава в университета в Торино. Отслужва редовна военна служба в армията – 18 месеца, от 1959 до 1975 година работи като редактор в известното миланско издателство „Бомпиани“.
През 1962 година се жени за Ренате Рамге, учителка по изобразително изкуство, германка, двамата имат син и дъщеря. Събрал е огромна библиотека – 30 хиляди тома в апартамента си в Милано и 20 хиляди във вилата си. Гостува като лектор в САЩ, неколкократно в Колумбийския университет, в Харвард, в университета на Индиана в Блумингтън, публикува забележителни изследвания в областта на семиотиката, става един от най-значимите учени в тази област, издава десетки научни трудове, учредява научното списание VS, където публикуват прочути учени семиотици, философи като Геймас, Джон Сърл, Лакоф, Милорад Павич. Сред идеите, които Еко лансира и които впечатляват, са тази за „отворения текст“, за „семиологичната партизанска война“, изследванията му върху медийната култура, разработката на подхода на интерпретативната семиотика. От 1998 година преподава в университета на Болоня – най-стария университет в света (основан през 1088 година), в който са следвали Петрарка, Томас Бекет, Еразъм, Дюрер, Коперник, Торквато Тасо, Голдони, Маркони, Антониони, Пазолини, където мнозина от тях и преподават след това, сред тях е и Данте. Там той учредява оригиналната програма „Антропология на Запада“, в която основен акцент е реципрочността на знанието на Изтока и на Запада.
Вероятно работата в „Бомпиани“, но със сигурност и под влиянието на любимите си писатели Джойс и Хорхе Луис Борхес, Умберто Еко решава да експериментира с „Името на розата“. Героят Хорхе от Бургос определено е реверанс към Борхес, монахът Уилям от Баскервил съчетава Уилям Окъм („бръсначът на Окъм“ – принципът за простотата в науката, съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения) и семейство Баскервил на Конан Дойл, като редица пасажи напомнят за описанията на Шерлок Холмс. В немалка степен за търговския успех на романа в Европа и за неговата популярност изигра сполучливият филм на Жан-Жак Ано, прекрасната игра на Шон Конъри в ролята на Уилям от Баскервил и на младия Крисчън Слейтър в ролята на разказвача Адсон. В Европа филмът получи „Сезар“ и две награди на БАФТА, но по обясними причини в САЩ филмът не беше приет добре.
В Европа – а и в България, Умберто Еко продължи да жъне успехи като романист – с „Махалото на Фуко“ за тримата редактори и тяхната теория на конспирацията, за тайния орден, наследник на рицарите тамплиери, с „Островът от предишния ден“ за изоставения моряк от седемнадесети век, който не може да доплува до брега, с „Баудолино“, рицарят, който спасява известния византийски хронист Никита Хониат в Константинопол, при завземането на града от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, с „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ за стария букинист Джамбатиста Бодони, с „Пражкото гробище“ и разказа за антисемитизма, с който си навлече неприятности с Ватикана, с „Нулев брой“ – сатирата на италианското общество от позицията на миланския поръчков журналист Колона. Еко пишеше и издаваше романите си с интервал от пет до седем години и можем да предположим, че дотук бе успял да реализира творческите си замисли.
Умберто Еко посети България – като учен, но и като любим писател през 2004 година, така както през 2001 ни гостува Дерида, както ни гостуваха нашите именити сънародници Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. По-важно е, че техните книги са на разположение на всички любознателни българи, че можем да се равняваме в интелектуално отношение с най-елитни европейски цивилизации.

Ето някои от най-запомнящите се цитати на Еко, които ще останат вечни.

1. „Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.”

2. „Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“

3. „Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“

4. „За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.“

5. „Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!”

6. „Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.”

7. „Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и – ако се наложи, – благоразумен при потулването им.”

8. „Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.”

9. „Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.“

10. „Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.“

11. „Истинският герой е винаги един герой по погрешка.“

12. „Ние живеем за книгите“.

13. „Колко хубав беше спектакълът на природата все още недокоснат от често извратена мъдрост на човек!“

14. „Има само едно нещо, което пишете за себе си и това е списъкът за пазаруване.“

15. „Какво е любовта ? Към нищо друго на този свят – нито към човек , нито към дявол, към нищо – не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото в сравнение с всичко останало тя прониква по-дълбоко в душата. Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта.“

twig.bg

Advertisement

Facebook