Connect with us

Без категория

Андерсен: Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово …

Публикувана

на

Всяка вечер милиони деца по света молят родителите си да им прочетат приказка, преди да заспят. Сред любимите истории на малчуганите са тези на вълшебния разказвач – датчанина Ханс Кристиан Андресен. Публикуваните му приказки са 168 на брой.

Кой не е израснал с вълшебните и незабравими приказки на Ханс Кристиан Андерсен? Помните ли „Снежната царица“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“?

 

На днешната дата през 1805 година е роден разказвачът на приказки Ханс Кристиан Андерсен. 

Андерсен израснал в бедност, баща му бил обущар, майка му перяла срещу скромни суми дрехите на хората, а дядо му бил психично болен и по цял ден изрязвал фигурки от дърво.

През целия си живот Андерсен се е стремял към висшето общество, това му е било нещо като фикс идея. Той постоянно се запознавал с известни личности, след като станал прочут със своите приказки.

Всичко започнало от момента, в който гадателка в Оденс казала на малкия Ханс, че ще стане прочут и че в жилите му тече кралска кръв. Не особено красивото лице на Ханс и странното му поведение му спечелили врагове сред децата и всички постоянно го биели.

Затова той прекарвал времето си с баби от приюта за стари хора, които му разказвали старинни приказки. Въпреки бедността си той мечтаел за кариерата на актьор, писател или певец. Гласът му бил наистина много красив и доста тънък, което било нов повод за подигравки.

Работници от шивашка фабрика пред хората свалили панталона на Ханс, за да се уверят, че не е момиче, след като го чули как пее. „Тогава се почувствах като давещо се куче, по което децата хвърлят камъни”, спомня си по-късно писателят.

Въображението на Ханс заедно с психологическите травми създали много фобии. През целия си живот той се страхувал от тъмното, постоянно се оплаквал на свои познати и приятели, стига малко да настинел, и много страдал, ако някой го критикува. Той правел колекция от положителните статии във вестниците, и почти плачел, докато четял критиката.

Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекалено много пари за дадена покупка.

Когато бил момче, бъдещият писател мечтаел да играе в Кралския театър. Той започнал да участва в местни пиеси, за да събере пари. Така събрал пари за път до Копенхаген и дори помолил местен собственик на печатница да му напише препоръчително писмо до прима балерината на Кралския театър.

Четиринадесетгодишният Ханс заминал за Копенхаген, без да се страхува от бъдещето и от това, че страда от дислексия. Той бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан осми. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което го убеждава в правотата на мислите му.

Най-прочутият разказвач на приказки нямал собствени деца. Той разказвал истории на чуждите, но не им давал да му седнат в скута. Но много държал на погребението му да има деца.

 

Да отделим миг от нашето време, за да си спомним за него и да се преклоним пред вълшебния разкaзвач…

***

„Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.“

„Да се движиш да дишаш, да плаваш, да летиш, да трупаш, докато даваш, да бродиш по пътищата – да пътуваш значи да живееш!”

„Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките.“

„Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.“

„Чистотата е най-добрата красота!“

„Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”

„Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите.“

„Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно.“

„Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка.“

„Само докато не си обвързан с нищо, пред теб е открит целият свят.“

„Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.“ – „Малката русалка.“

„Не мисли, че ще паднеш и няма да паднеш никога.“

„Единственият начин да си щастлив е да си полезен на света.“

„Човек може да забрави чистата и прясна вода, която са му дали да утоли жаждата си, но мръсната и горчива вода – никога.“

„Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат.“

“Където се провалят думите, говори музиката.”

„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

„Само да живееш не е достатъчно. Човек има нужда от слънце, свобода и малко цветя.”

“Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”

„Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив.”

 „Аз ти желая добро, затова и те браня – така винаги ще узнаеш истинските си приятели.”

„Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш: а в края на краищата истината винаги излиза наяве!“

***

“В това време малката Герда влезе през голямата врата на палата. Буйните ветрове насреща й утихнаха, сякаш заспаха. Герда прекрачи в широката пуста зала и видя Кай. Тя го позна веднага, хвърли се на шията му, притисна го силно и извика:
— Кай, миличък Кай! Най-сетне те намерих!

Но Кай не се помръдна и продължаваше да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплака. Топлите й сълзи покапаха по гърдите му, проникнаха в сърцето му, размразиха ледената му обвивка и стопиха зрънцето от дяволското огледало. Той я погледна и тя запя:

Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим!

 

“Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”

Поканиха Палечка да изпее нещо и тя изпя две хубави песнички тъй сладко, че къртът се влюби веднага в нея. Но той не каза нито дума, защото беше твърде разсъдлив.

Аз на драго сърце бих дала всичките триста години на тукашния си живот, стига само да стана за един ден човек! — рече тъжно русалката.

Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник.

Колко светло и колко хубаво е тук, на свобода!

Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката му обич и всичките му мисли принадлежат само на теб и ако той ти обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешко блаженство.

***

— Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете.
— Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.
— Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ.

twig.bg

Advertisement

Facebook