Connect with us

БулевАРТ

Божествената Сара Бернар спала 15 години в абаносов ковчег

Публикувана

на

На 26 март 1923 година светът се прощава с уникалната артиска Сара Бернар – ненадмината по слава и до днесЖивотът на Сара Бернар започва на сцената и тя не слиза от нея до своя край. Ексцентрична, самонадеяна, бляскава – това са само част от думите, с които може да опишем легендарната актриса.

Със златния си глас, който запленява, и магнетично излъчване, което те вдъхновява, Бернар не случайно става муза на редица творци катоМонтескьо, Гюстав Доре, Алфонс Муха, Жан Кокто, Оскар Уайлд и още много други.

Истинското име на Сара Бернар е Росин (Росина). Родена е в Париж, вероятно на 22 или 23 октомври 1844 г. На последната дата тя празнува рождените си дни, но според други документи е родена на 24 септември същата година. „Божествената Сара“ е преди всичко позната като велика, може би най-великата драматична актриса. И може би заради това, макар че се качва на сцената през 1862 г., вече 56-годишна, Холивуд поисква от нея да направи филмовия си дебют. „Дуелът на Хамлет“ (1900 г.) е с продължителност едва 2 минути. Филмът, както и останалите 8 ленти, в които Сара участва (в ролята на Хамлет естествено!), е ням, макар че прожекцията му е съпътствана от звукови ефекти, записани на Едисоновия фонограф. Освен това участва и в два биографични филма за себе си, последният „Сара Бернар на Бел Ил“ представя един ден от всекидневието й.

Майката Жюли е родена в Амстердам

и е едно от шестте деца на Мориц Барух Бернард, евреин, пътуващ актьор-любител, дребен престъпник, представящ зрителни спектакли. Бабата е Сара Хирш, променила по-късно името си на Жанета Хартог. След смъртта на съпругата си самият Мориц Барух се жени за друга Сара – Кинсберген, след което изоставя семейството си. Жюли заминава за Париж, където се прочува като куртизанка под името Юли.

Всичките тези подробности за фамилията на Сара Бернар са известни днес, но тъй като актът за нейното раждане изгаря в пожар, за да има право да бъде удостоена с ордена на Почетния легион (за това се изисква френско поданство), актрисата си изважда фалшиви документи, според които е дъщеря на Юдит ван Хард и Едуар Бернар от Хавър, като описва баща си като студент по право, счетоводител, морски курсант и морски офицер.
Изобщо Сара Бернар е ексцентричка, която обича да преувеличава фактите от живота си. Александър Дюма син я нарича „непоправима лъжкиня“. Макар че е кръстена на 12-годишна възраст като католичка, обявила се по-късно за атеистка.

Артистичната й кариера

започва през 1862 г. като курсистка в школата на „Комеди франсез“. Паралелно започват и скандалите в живота й. Само две години по-късно тя се озовава в Белгия, където става любовница на белгийския благородник Шарл-Жозеф Южен Анпи Жорж Ламорал, син на принца на династията Лин, и ражда сина си Морис. Кариерата й не е особено успешна и тя става куртизанка. По това време се появява нейният прочут ковчег, в който Сара спи, като твърди, че това й помага да разбере трагичните си роли. Истинските й успехи на сцената са след 1870 г. в Париж и по-късно в Ню Йорк. Сред близките на Сара Бернар са Гюстав Доре, Виктор Юго, Алфонс Муха, който я рисува като модел в прочутите си картини, а също така Никола Тесла.

Единственият й брак

През 1882 г. сключва единствения си брак с гърка Амброаз Аристидис Дамала, чието артистично име е Жак Дамала, който почива на 34-годишна възраст. Дамала е морфинист и се смята, че по време на брака им Сара има връзки с Уелския принц (бъдещия крал Едуард VII, който по-късно абдикира от престола заради брака си с разведената американка Уолис Симпсън).
През 1905 г. Сара Бернар наранява десния си крак, докато изпълнява главната роля в „Тоска“, и след дългогодишни опити за лечение през 1915 г. е ампутиран. Собственик на цирк й предложил срещу огромната сума от 10 000 долара да показва на публиката ампутацията като медицинска рядкост. Сара Бернар продължава да играе, като рядко използва протеза.
Почива на 26 март 1923 г., на 78-годишна възраст, в ръцете на сина си Морис от терминална бъбречна недостатъчност.
В холивудската Алея на славата е поставена нейната звезда на Вайн Стрийт 1751. Алеята на славата, на която днес има над 2400 звезди, всъщност е разположена на голяма площ по тротоарите около булевард Холивуд и Вайн Стрийт.
За Сара Бернар има написани книги, през 1907 г. са създадени мемоарите й. С нейно съгласие на нейно име е наречен прочут сладкиш с основа от целувки с бадем и пълнеж от шоколадов мус. На нея е наречен и божурът Сара Бернар. В театъра най-прочутите й роли са в пиеси и театрални адаптации на Расин, Молиер, Мариво, Жорж Санд, Александър Дюма-баща, Дюма-син, Виктор Юго, Бомарше, Волтер, Викториен Сарду, Ростан, Метерлинк, Октав Мирабо, Ибсен и много други. Най-великите й роли са на Андромаха, Федра, Маргарита („Дамата с камелиите“), Тоска, Клеопатра, но най-прочуто е изпълнението й на ролята на Хамлет (в други Шекспирови пиеси, „Антоний и Клеопатра“ и „Макбет“, тя изпълнява главните женски роли). Най-впечатляващото у Сара Бернар е необикновеният й глас. Запазени са и записи на нейни рецитации на прочути стихотворения („Езерото“ на Ламартин) и монолози.

Холивуд филмира най-прочутите й роли:

Хамлет, Тоска, Маргарита и др. Макар да прекратява театралната си кариера, тя приема, непрекъснато болна, да изпълни последната си роля в киното, в „Гадателката“ (1923 г.). Филмът е завършен с дубльорка, която изпълнява ролята на Сара Бернар с гръб към екрана.
Великата актриса е погребана в Париж, в Пер Лашез.

twig.bg

Advertisement

Facebook