Connect with us

БулевАРТ

Французойката Бове пренаписа „Евгений Онегин“ и създаде бестселър

Публикувана

на

Не XIX век, а XXI. Не Русия, а Франция. Не Татяна Ларина, а Татяна Рейнал. Не дворянка, а изкуствовед. Не е омъжена за генерал, а заминава на стаж в САЩ. Двамата с Евгений не си обменят хартиени писма, а електронни и sms-и. Татяна пита любимия си дали не е гей и не иска ли да гледат на кино „Спайдърмен“. А в останалото сюжетът на френската версия на „Евгений Онегин“ е сходен с оригиналния: Олга е все така кръглолика и лекомислена, Ленски е все така влюбен в нея и загива млад, а на Татяна и Евгений не им е съдено да се съберат, но не по същата причина, както при Пушкин, пише „Lenta.ru“.

Автор на новия роман (също в стихове) е Клементина Бове: френска писателка, пишеща на френски и английски, родена през 1989 г. Тя живее в Кеймбридж и се занимава с изследвания в областта на социологията и философията на детството в университета в Йорк. Във Франция книгата по мотиви от „Евгений Онегин“ „Songe à la douceur“ („Помислете за сладостта“) излиза през 2016 г. получава наградата „Prix Libraires en Seine“, приза „Изборът на блогърите“ (La Voix des Blogueurs) и веднага става бестселър. Английското заглавие е „In Paris With You“ („В Париж с теб“), а в Русия романът е преведен като „Ужель та самая Татьяна“ („Нима е същата Татяна“).

Пред руския сайт „Lenta.ru“ Климентина Бове разказва на добър руски език, че е учила езика на Пушкин и Достоевски в училище, по препоръка на майка си. От нейна гледна точка „Евгений Онегин“ е книга за избора, който всеки трябва да направи за себе си. За способността или неспособността, желанието или нежеланието да останеш верен на този избор. Двама от героите в романа остават верни на себе си през цялото време: това са Татяна и Ленски. Не е съвпадение, че и двамата вярват напълно искрено в любовта.

На въпрос какво я е накарало да се обърне към „Евгений Онегин“, освен това, че е учила руски, Бове отговаря, че е сложно да се обясни:

„Това са и филмът, и операта, които много ми харесаха, и, разбира се, самият текст. Дълго мислих за този роман. Много ми се искаше да направя нещо с него. Тази история не ме оставяше на мира. Искаше ми се да работя с нея, да се потопя в нейната атмосфера. Такива неща ми се случват доста често — аз съм литературовед. Обикновено ми е достатъчно да поработя с текста аналитически, като филолог. Но в този случай научната работа просто не ми стигаше — имах нужда от творческа работа.

В края на книгата ми разказвачът казва: „Най-накрая се отървах от тях“. И наистина – имах чувството, че дълго време носих тежко бреме и след като написах романа си, най-сетне успях да се освободя от него“.

Какво прави романа „Евгений Онегин“ универсален, архетипен – като например пиесите на Шекспир? Клементин Бове смята, че сравнението с пиесите на Шекспир от една страна е подходящо, а от друга – не. Пиесите на Шекспир са известни по целия свят, „Евгений Онегин“ не е. Но за нея е интересно защо, всъщност, романът на Пушкин все още няма тази популярност? Универсалните елементи – приятелство, предателство, забранена любов – са налице в текста.

На финала на разговора с „Lenta.ru“ Клементина Бове признава, че е малко изненадана от реакциите на своите руски приятели – много от тях били шокирани от нейната дързост. Гледали я, сякаш се опитва да си присвои нещо от руската култура.

„На това обвинение имам само едно извинение: руската и френската култури исторически постоянно са заимствали една от друга. Руско-френските културни връзки са необикновено силни. Но ето какво ми харесва най-много: доста от младите хора, прочели моя роман, след това си купуват  „Евгений Онегин“ на Пушкин!“

twig.bg

Реклама
Advertisement

Facebook