Connect with us

Звездни

Жените на Пикасо-от богини до изтривалки: демонът, унищожил 7 жени

Публикувана

на

Що се отнася до свалячески фрази, тази определено не е от най-добрите: “Имаш интересно лице. Бих искал да ти нарисувам портрет. Аз съм Пикасо.”

Тя е била изречена спонтанно пред супермаркета Galleries Lafayette в Париж, когато Пабло Пикасо  срещнал 17-годишно момиче от парижко предградие на име Мари-Терез Валтер. Той е бил на 45, вече утвърдил се като най-доминираща и оригинална фигура в съвременното изобразително изкуство. Тя не е имала никаква представа кой е той. Пикасо е бил опитен сваляч с примитивно отношение към жените, но тази среща през 1927 се оказва една от най-значимите в живота му.

 

Има много начини, по които творецът извлича сила от муза, но рядко това е връзка, толкова дълбоко плътска като тази. Сякаш Пикасо на средна възраст е презаредил и либидото, и гения си като алчно е вземал енергия от това невинно момиче от скромен буржоазен произход. Валтер е имала доста нордическо излъчване: блондинка със силно атлетично тяло. Тя е била пълната противоположност на съпругата на Пикасо – Олга, бивша руска балетна звезда, чийто красота и теперамент били деликатни като порцелан. С годините тя била все по-раздразнителна, що се отнася до похожденията на съпруга си по други жени. Париж в края на 20-те и 30-те години е определят тенденциите в съвременното изкуство. Всички най-влиятелни творци, търговци и критици са били там, и Пикасо към този момент е бил вече богат и със сериозна творческа биография. Точно колко много е творял, може да се определи буквално ден по ден през важната за него 1932 г. в поразителна изложба в Tate Modern. Мари-Терез присъства в поредица от портрети, които се изливат от него като треската на луда любов. Дори и тогава малцина извън тесния кръг около Пикасо са знаели за нейната ролята на муза.

 

Фашизмът вече тогава се е утвърдил в Италия; Хитлер е дошъл на власт в началото на 1933, и скоро родината на Пикасо ще стане свидетел на ненадминато насилие в гражданска война, довела до най-дълго продължилия фашистки режим в Европа. Пикасо се е опитал да изолира живота си от тази тоталитарна вълна. Според известният психиатър Карл Густав Юнг честите промени в стила на Пикасо са проява на психични разстройства, включително шизофрения. Твърдение, което директно работело за пропагандата на Хитлер, че всичкото съвременно изкуство е дело на дегенерати.

 

И наистина, кръгът, в който в който се движел Пикасо в Париж, е бил наистина добра мишена за пропагандата на тираните в Европа. Средата била изначално радикална и хаотична, а артистите в нея като Салвадор Дали, били толкова странни в личния си живот, колкото и в творбите си. Но не сексуално свободният дух от тази среда е удържал въображението на Пикасо там, а външно почти напълно обикновената Мари-Терез Валтер. Парижкото студио на Пикасо е се намирало точно над апартамента, в който живеел с Олга и сина им Пауло. И колкото ателието било неподредено и хаотично, точно толкова домът долу изглеждал безупречно и величествено под желязната дисциплина на Олга.

За пръв път обаче той взел тялото на Валтер и го манипулирал в нови измерения на изобразителното му изкуство и скулптурата в едно рушащо се имение в нормандското селце Боажелу през 1932-а. Покупката на провинциалния замък към този момент е била напълно във финансовите му възможности. Той е пътувал луксозно в лимузина Hispano-Suiza, с шофьор с бели ръкавици на волана, и се е шегувал, че обича да живее „като бедняк с много пари“.

 

Портретът, към който се насочват всички в Tate (той е и на корицата на каталога, както и на тениски и пазарски чанти в магазина за сувенири) е бил нарисуван в неделя, на 24 януари 1932 г. Той се нарича „Сънят“ и на него се вижда как Мари-Терез е седнала в едно кресло в състояние на екстаз — дали преди или след секс, не се знае, но е ясно, че е имало секс — със затворени очи, едната й гърда извадена на показ, а ръцете – отпуснати между краката. През 2006 г. тази картина е продадена на колекционер за 139 млн. долара.

В неделя, на 26 юни, Пикасо е нарисувал три голи портрета на Валтер, в които крайници, бюст и задни части се преплитат в привидно пълно подчинение на окото и волята на художника. Този тип сексуално партньорство е отвъд всичко допустимо за телевизията. Така или иначе обаче, зрялостта му не може да бъде предадена напълно от грубостта на хард– или софт-порното. Екстазът, най-трудното за постигане и задържане от удоволствията, рядко е бил толкова изтънчено пренасян на платното с такова усещане за честота.

Неизбежно страст с такива мащаби е била обречена да се самоунищожи.

Мари-Терез останала любим модел на Пикасо за няколко години, и през 1935 му родила дъщеря на име Мая. След като научила за това, Олга поискала развод, но тъй като Пикасо отказал да се подчини на френските закони и да раздели състоянието си поравно между тях (въпреки че й оставил имението в Боажелу), тя останала официално женена за него до смъртта си през 1955.

В началото на 1936-а обаче друга жена изникнала от променливата бохемска среда на сюрреалистите. Тя също била творец, а физически по нищо не отстъпвала на Валтер. За сметка на това излъчвала интелект по начин, с който Пикасо не се бил сблъсквал, и към който бил неустоимо привлечен. Художникът бил с приятел в легендарното Café des Deux Magots – място за сбирки на интелектуалци на Левия бряг на Сена. На съседна маса той забелязал млада жена със сериозно изражение „озарено от бледо сини очи, които изглеждали още по-бледи заради дебелите й вежди, чувствително неспокойно лице, през което преминавали периодично светлина и сянка“, както споделя въпросният приятел.

Странно, но тя забивала малко джобно ножче в дървесината на масата. Понякога не уцелвала и капка кръв се появявала на бродираните ѝ черни ръкавици. Пикасо ѝ се представил на френски, тя му отвърнала на испански.

Името й било Дора Маар, и на 28 години тя вече имала репутация на авангарден фотограф. Те се срещнали пак едва през лятото, в южна Франция, и от този момент нататък ходели на дълги разходки заедно и имали тайни срещи.

Маар била родена в Париж, но прекарала голяма част от младостта си в Аржентина, където научила добре испански. Тя и Пикасо споделяли нещо, което техен приятел определял като специфично испански терзания на душата, описвани на френски като „mourir de ne pas mourir“ — „да умираш, защото не умираш“. Те си разменяли подаръци за спомен, опетнени с кръвта на другия. Той например запазил ръкавиците, които Маар носела, когато мушкала с ножчето масата за кафе.

Пикасо я рисувал многократно и от картините се усеща неговата похот. На една от тях Дора отваря врата, за да открие гол и брадат сатир, седящ в стол с озъбено куче в скута му. На друга тя е гола с приканващо разтворени бедра. В началото на 1937, Маар убедила Пикасо да се премести в ново и по-голямо студио в Париж, на тавана на имение от XVII в. То скоро било запълнено не само със собствените му творби, но и с мащабната му колекция от платна на други художници като Матис, Брак и Модиляни. Пикасо пазел почти всичко, което получавал като подарък.

Но новото му студио било и достатъчно голямо за създаване на монументални творби. На фона на бушуващата гражданска война в Испания и настъпването на силите на Франко в родната на Пикасо Малага, той приел поръчение от Испанското републиканско правителство, все още опитващо се да се удържи на власт – да нарисува стенопис за испанския павилион на Световното изложение през 1937-а в Париж.

С Маар до себе си, заснемаща всяка фаза от работата му, за малко повече от месец Пикасо нарисувал 8-метрово платно, което станало и най-известната му творба – “Герника”.

Създаването на творчески шедьовър никога не е било документирано с толкова еволюционна прецизност, колкото във фотографиите на Маар. Тя го снимала от много ракурси, често докато той обмислял следващите си щрихи на платното. Тя го заснела високо на стълба, с четка в една ръка и цигара в другата. Дори й било разрешено да добави някои детайли със собствената си ръка.

Нейните собствени черти ясно личат в профила на жена с протегната ръка, държаща лампа. Но, доколкото Маар познавала добре често закодираните образи на Пикасо, тя вероятно е разпознала и лицето на друга жена, майката на мъртво бебе под главата на минотавър (мъж-бик, който представял в неговите картини Пикасо като сексуален хищник), моделирано по образа на Валтер. Дали Пикасо умишлено включил двете жени в живота си в платното? Планирано или не, било неизбежно двете да имат експлозивна среща помежду си — и тя се случила по време на създаването на “Герника”. Валтер пристигнала без предупреждение, като излязла от дългата неосветена стълба под стряхата на имението. След като открила Маар и Пикасо да работят заедно, тя настояла Маар да напусне.

Пикасо продължавал да рисува, докато двете спорели. Накрая Маар си тръгнала. По-късно Пикасо коментирал за сблъсъка им: “Харесвах и двете, по различни причини. Мари-Терез, защото беше мила и нежна и правеше каквото исках, и Дора, защото беше интелигентна.”

Пикасо продължил да се среща и с двете жени още няколко години като всяка от тях имала собствена отредена територия – Валтер като пасивна муза, която постепенно губела физическата си привлекателност, а Маар като интелектуален спаринг партньор, когото той да побеждава. По нейни собствени думи тя дори не била толкова негова любовница, колкото той бил просто неин господар.

И като господар, за когото жените са просто извор на муза и развлечения, той често изпитвал злостно удоволствие да противопоставя двете жени: той рисувал техни портрети, в които поставял всяка от тях в разпознаваеми костюми, а в един случай им купил идентични рокли, но разменил етикетите с адресите, така че всяка от тях да знае, че не е единствената.

В крайна сметка Валтер спряла да се среща с Пикасо, а Маар била брутално изоставена, когато през 1943 Пикасо срещнал новата си муза – Франсоаз Гило.

Тя била успешен художник, критик и писател, която била с 20 години по-млада от Дора Маар, и с 40 години по-млада от Пикасо. И тя била красавица по образа на съпругата му Олга, висока и стройна. За да изясни отношението си към жените от началото на връзката, той ѝ казал: “За мен има само два вида жени — богини и изтривалки.”

Въпреки това тя имала 10-годишна връзка с него и му родила две деца. И казвала: “Когато той смяташе, че може би съм се почувствала твърде много като богиня, правеше всичко по силите си да ме превърне в изтривалка.”

twig.bg

Advertisement

Facebook