Connect with us

БулевАРТ

Марина Влади: 6 брака, 5 деца и една изпепеляваща любов

Публикувана

на

Френската актриса Марина Влади стана на 82. Блестяща кариера, обичана от ярки, останали в историята мъже, но и понесла тежки удари – това е съдбата на голямата звезда.

Родена е на 10 май 1938г. като Марина Владимировна Полякова-Байдарова в Клиши, Франция. Тя е най-малката от четирите дъщери на Владимир Поляков, знаменит изпълнител на цигански романси в Париж.

Едва 3-годишна тя участва в малък скеч, пее и танцува като маймунка. По-късно често се изявява редом с родителите си – оперния изпълнител от театрите в Париж и Монте Карло Владимир Поляков-Байдаров и балерината Милица Енвалд. Гордост на Московската консерватория, Владимир заминава за Франция, за да се бие като доброволец в Първата световна война.

В родината си той не получава това право, тъй като е единствен син на овдовяла майка, но зад граница става летец, ранен е и награден с воински кръст. Заради двегодишно лечение в болница се налага да остане в Париж и да се препитава като работник, но се потапя и в артистичния свят, близък е с Модилиани, Матис и Делоне. След смъртта му Марина си избира псевдонима „Влади“ в негова памет. Този талантлив и пристрастен към хазарта човек така и не става свидетел на успехите на детето си. Загубата му, за която Марина научава 13-годишна по време на поредните снимки, тя нарича „раната, от която съм страдала най-много“.

В киното се снима още на 10 г., а на 17 г. играе главна роля във френско-шведския филм „Магьосницата“ (1955), който й носи огромна популярност.  През 1954 г. по време на снимките на филма „Подлеците отиват в ада“ се запознава със своя бъдещ съпруг режисьора Робер Осейн, също руснак по произход. Марина Влади е изключително обаятелна и женственаНа фестивала в Кан през 1963 г. получава наградата за най-добра женска роля.  През 1970 г. се снима в съветския филм „Сюжет за малък разказ“ на Сергей Юткевич по разказа на Чехов „Олеся“.

От първия си брак Марина има двама синове. От втория си съпруг – пилота Жан-Клод Бруйе, собственик на авиокомпания, още един син. После среща Висоцки (1938-1980), който се оказва голямата ѝ любов. 

Владимир беше повече от съпруг. Той беше добър приятел, с когото можех да споделя всичко, което ми беше на душата, споделя актрисата. Тя си спомня, че по това време едва ли не от всеки прозорец се носеха неговите песни„.

Целият този бляскав живот на Запад като че ли изобщо не води към това, което предстои да й се случи с най-обичаната звезда на Изтока – певеца-бунтар и актьора-страшилище от авангардния театър „Таганка“ Владимир Висоцки.

Марина Влади на 82

Точно на сцената Марина вижда за първи път човека, преобърнал съществуването й в следващите 12 г. През 1967-а Влади пристига за Московския фестивал и приятели я канят да гледа репетиция на „Пугачов“.

Французойката е потресена от силата, отчаянието и необикновения глас на младия руснак, с когото се озовава на официална вечеря. Установява, че той не е висок, не е хубав и е лошо облечен, но усеща върху себе си магнетичния му поглед. „Най-накрая ви срещнах“, са първите му думи, а следващите са, че иска да си тръгнат заедно. В същата тази вълшебна нощ Висоцки вече е хванал китарата и пее, не – крещи, в нозете на гостенката. Набързо й доверява, че театърът е неговият занаят, поезията – неговата страст, а в Марина е влюбен отдавна. Омаяла го е с „Магьосницата“ и той опитал да се добере до нея още на фестивала през 1965-а.

Красавицата е свикнала с ласкателствата и макар да е впечатлена от Висоцки, се оправдава, че Москва е далеч от Париж, където я чакат три деца и работа, изискваща пълно отдаване. Владимир й отвръща, че той самият има семейство, но eдин ден Марина ще стане негова жена. „Та аз не съм влюбена в теб“, възразява тя. „Няма значение – отговаря той. – Ще ти харесам, ще видиш.“

Марина Влади на 82

Бардът живее с втората си съпруга – ослепителната актриса Людмила Абрамова, и има невръстни синове, на 5 и 3 години. Въпреки това Володя и Марина не спират да мечтаят – и двамата още нямат 30, тя е свободна, той ще се разведе. Би било чудесно да доведе момчетата, а и майка си, която не се е прибирала от половин век в Русия. С тази надежда и с договор за снимки в началото на 68-а Марина се връща в Париж.

Безкрайна е размяната на писма, стихове и обаждания, а тъй жадуваната нова среща се осъществява, и то наистина в компанията на майката и децата на Влади, които също се влюбват във Висоцки. Цяло лято актьорите се опознават, а истинската им връзка започва чак наесен: и Марина, и Володя имат огромен житейски опит за възрастта си, но се радват един на друг като деца.

За кой ли път Москва – Париж

В любимия си Влади открива същата разностранна и обаятелна личност като баща си, а Висоцки е и квинтесенция на руския човек, с възхищение към когото актрисата е откърмена. Тревожи я обаче колко близък е той с водката, която и самата тя намира за „топлина, развързваща езика и усещането за свобода в този студен климат.“ Постепенно Марина се сблъсква с жестоки запои, от които в началото наивно се надява, че може да спаси Володя. През 1968 г. Висоцки замалко не умира в ръцете й, но тя някак успява да извика линейка, а в болницата часове наред се борят за живота му.

След едногодишен престой за създаването на „Сюжет за малък разказ“, в който се превъплъщава в музата на Чехов – Лика Мизинова, Влади няма причина да остане в Москва. В последвалото десетилетие почти изоставя кариерата си и се моли на властите за всяко свое пътуване до Съветския съюз.

Марина Влади на 82

При завръщанията тъпче куфарите си с дрехи за суетния Володя, с лекарства и предмети от първа необходимост, които са дефицитни дори за толкова обичан изпълнител. Марина осъзнава, че трябва да дели поета с милионите му почитатели (от затворници до моряци), които не го пускат след концерт и целуват краката му. Когато в летните вечери се разхождат по централните улици, от всички прозорци ехти пресипналият глас на Висоцки.

Именно тази чудовищна популярност довежда Володя до болезнения му край. От една страна, той твори денонощно, от друга, така и не е признат от официалната власт, постоянно се забраняват негови изяви и записи, стиховете му не се печатат. Заради тежкото си детство Висоцки е започнал да се напива от 13-годишен и с времето порокът му се превръща в кошмар.

Провървя ми и с четирите брака, но най-хубавите ми години бяха с Висоцки. Чудо е, че се срещнахме – та ние идвахме от различни вселени. И досега го сънувам.

Десетки са случаите, в които актрисата спешно хуква от другия край на света, за да спасява Владимир, намира го дори и в Сибир. Последствията са пагубни: „отменени спектакли, изхвърлени пари, загубени и скъсани дрехи, прорезни рани, приятели, пострадали в многобройни пътни инциденти, мои прекъснати снимки, моята тревога и всичко обидно, което си ми наговорил…“

На 1 декември 1970 г. все пак се женят на скромна церемония в московски обреден дом, облечени в пуловери. „Шест брака, пет деца, при това момчета! Сигурни ли сте в своите чувства? Давате ли си сметка за сериозността на такава крачка?“, пита ги съвсем сериозно официалното лице. Меденият месец е на параход в Грузия – най-светлите дни в съвместния им живот.

Марина прави и невъзможното бракът да го бъде. Убеждава Володя да си имплантира капсула есперал, химическа усмирителна риза, която би го убила, ако докосне алкохол. Тази процедура удължава земния път на Висоцки с 6 години, но често той вади с нож капсулата от тялото си и после моли отново да я „пришият“.

Като капак Висоцки изневерява, но Влади си затваря очите. Публична тайна е романът му с колежката от „Таганка“ Татяна Иваненко, която дори му ражда дъщеря. За връзка с него се хвали и манекенката Галина Бирюкова. Самата Влади се разкъсва между филмите, финансовите трудности, грижите за синовете (рак е отнел майка й) и липсата на собствен дом в Москва (двамата скитат по приятели и роднини). Това са причините тя да не се поддаде на желанието на Володя да имат общо дете.

Едва ли Марина може да преброи пътите, в които е прелитала 2478-те км между Москва и Париж, но в крайна сметка през 1973 г. Висоцки успява да си издейства първото излизане в чужбина. Във френската столица той изнася концерти, записва, а с аранжимента се заема българският приятел на двойката Константин Казански.

През септември 1975 г. Висоцки и трупата на „Таганка“ са на турне в страната ни с личната протекция на Людмила Живкова. Зареждат се пътувания в САЩ, Канада, Таити, Мексико… В Лос Анджелис на прием в негова чест Володя обира овациите на Лайза Минели и Робърт де Ниро, които не разбират за какво пее руснакът със седемструнната китара, но са потресени как пее.

Прекъснатият полет

Нито у дома, нито в чужбина този гений не е свободен. „Да напусна Русия? Защо? Та аз не съм дисидент, аз съм артист. Работя с думите и моите корени са ми необходими. Без Русия съм нищо. Без публиката, която ме обожава, не мога да дишам. Но без свобода умирам.“ Думи от участието му в предаването „60 минути“ по CBS. Парадоксът е, че Висоцки има всичко: изключителна кариера, съпруга, благодарение на която обикаля света, деца… Но навсякъде се чувства изгнаник, тъне в отчаяние, стъпка по стъпка напуска самия себе си.

До края обаче живее на педал: като върховна подигравка към властта певецът докарва и първия в Москва мерцедес (преди това Влади му е подарявала 10 автомобила, повечето от които той разбива, движейки се с 200 км/ч). За да го плати, изнася по пет концерта на ден в продължение на близо две седмици пред препълнени стадиони. Съвсем малка част от приходите отиват в неговия джоб, но той си набавя бленуваната кола. Не се сбъдва другото му голямо желание – с Марина да заживеят в къщичка на село. През 1978-а някак пробиват системата и купуват парцел, започва мъчително строителство. Обзавеждането Влади мъкне от Париж и Лондон. Най-накрая през пролетта на 1980-а вилата е готова, но двете звезди прекарват в нея едва два дни заради влошилото се състояние на Володя.

Много дълго Марина е сляпа за новата му пагубна страст – наркотиците. И досега тя се обвинява, че не му е помогнала по-рано да надвият дрогата, както са се борили с пиенето. Когато той вече не може без морфин, за да залъгва алкохолния глад, Влади научава за многобройните му афери и сърцето й кърви от ревност. Дава си сметка за същинския проблем едва когато Висоцки получава първия си инфаркт на концерт в Бухара през юли 1979-а. Точно година по-късно вторият го убива. През юни Володя за последно е с Марина в Париж, където прави поредната си криза. За 29 юли той си издейства нов билет, за да утеши Влади след смъртта на сестра й Одил. Но тя така и не го дочаква. В 4 сутринта я събужда телефонът: „Володя умря.“

Случва се в разгара на олимпийските игри и затова пресата и телевизията мълчат, появява се само малка дописка във „Вечерна Москва“ . За броени часове обаче в столицата се изсипва море от хора, а на гробището опашката от опечалени е цели 9 км – 108 000 души. И стотици от тях носят магнетофони, от които ехти така обичаният глас…

Няколко години след смъртта на Висоцки Марина Влади се омъжва за Леон Шварценберг, известен лекар-онколог. Животът ѝ готви голямо нещастие: катастрофира големият ѝ син, две от внучките ѝ загиват. Но тя намира сили да продължи напред. И досега не се разделя с първата стихосбирка на Висоцки, нито с плочите му, но не слуша спокойно записите: „Минаха толкова години, но още не мога да говоря спокойно за Володя, да гледам неговите фотографии и да слушам гласа му, когато него вече го няма. За мен това е непоносимо.

twig.bg

Advertisement

Facebook