Connect with us

БулевАРТ

Петър Дънов: Не подавай на всяка цена ръка на сриналия се в калта. Не знаеш защо е паднал…

Публикувана

на

Наричат го Учителят или Беинсá Дунó. Петър Дънов е основател на религиозно-философско учение, което учи на любов, справедливост, здравословен начин на живот, мъдрост, правда. Той е една от най-ярките личности в българската история. На днешния ден се навършват 155 години от рождението на Петър Дънов – най-популярния духовен учител в новата история на България.

За мнозина той е велик духовен учител, носител на мъдрост, вътрешен мир и спокойствие. За Православната църква той е еретик и богохулник. За някои медии е просто източник за „10 рецепти за здравословен живот“ или „Вижте предсказанията на Учителя Петър Дънов за…“.

Някои казват, че е бил таен съветник на цар Борис посредством Любомир Лулчев, който бил симпатизант на учението на Дънов.

Вероятно истината за него е някъде там измежду всички твърдения – добри и лоши, въпрос на лична интерпретация – нещо, за което самият учител призовава последователите си.

И до днес обаче всяка година хиляди хора се събират край Рилските езера, за да посрещнат един от големите празници на Бялото братство. И сякаш техният брой няма никакво намерение да намалява, дори напротив.

Самият Дънов се ражда на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа (днес Николаевка) като трето дете на свещеника Константин Дъновски и Добра Георгиева. Началното си образование той получава последователно в с. Хатърджа, Нови Пазар, където баща му е на енорийско служение и във Варна.

През 1883 г. продължава образованието си в новооткрития в гр. Свищов богословски отдел към Американското методическо училище, което завършва през 1887 г. През лятото на следващата година заминава в Америка, където се записва студент в семинарията Дрю, гр. Медисън – Ню Джърси, а по-късно и в теологическия факултет на Бостънския университет. На 7 юли 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение и веднага се записва в Медицинския факултет към същия университет.

След това се завръща в България, където започва да оформя и да проповядва учението си. През целия си живот оттогава до смъртта си през 1944 г. Петър Дънов изнася множество отворени лекции за духовното разбиране, за култура, мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото, етика, психология, образование и възпитание, медицина, музика.

Макар официално неговото учение да е регистрирано у нас като религия – Всемирно бяло братство, то няма завършения вид на религията. Напротив – то е учение, което започва и завършва с християнската Библия, говори за Бог, за значението на Светата троица, за ролята на Бога и божественото в живота на обикновения човек и т.н.

Дънов влага своя система от принципи за различните аспекти от живота – от отношенията между хората и възпитанието на децата до личното съзряване на духа. Принципи, които са по-скоро пожелателни и оставят на последователите му свободата да тълкуват и да напасват нещата по собствените си нужди, стремежи и търсения.

Главни добродетели за дъновистите са петте лъча на пентаграма – любов, мъдрост, истина, правда и добродетелност. Според него, ако човек се уповава на тези основни категории, ще отвори съзнанието си за божественото.

В учението на Бялото братство се обръща голямо внимание на движението на Слънцето и планетите, на слънцестоенията и на връзката с природата. Оттам и официалните им празници са Нова година – началото на Физическата година, 22 март – началото на Духовната година и 19 август – началото на Божествената година.

Самата идея за това Всемирно бяло братство според Дънов е невидима общност от същества, завършили своята духовна еволюция в материалния свят и постигнали съвършенство (по смисъла и на евангелието на Матей 5:48), които взимат дейно участие в целокупния живот на човечеството във всичките му измерения. Тук влизат ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими, а Христос е главата на това братство.

Според учителя човечеството в момента е петата раса, достигнала еволюционната стълбица и от нея предстои да се роди шестата, която ще е по-извисена духовно и ще притежава много повече способности.

Различните аспекти на учението са изложени и развити в около 4000 проповеди на Дънов, говорени и стенографирани в периода 1914 – 1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: „лекции пред Общ окултен клас“, „лекции пред Специален окултен клас“, „неделни беседи“, „съборни беседи“, „утринни слова“ и др.

Освен лекциите пред ученици, Дънов изключително много разчита на музиката и на движението. Той отделя специално време да композира и да пише песни за специалния мистичен танц паневритмия.

Паневритмията представлява специфичен езотеричен танц, съчетаващ словото, музиката и движенията на упражненията. Изпълнителите на танца се движат по двойки в кръг, в центъра на който музикантите изпълняват мелодиите към всяко упражнение. Паневритмията се играе в периода 22 март – 22 септември, сред природата, в ранна утрин, когато чистият въздух и светлината влизат свободно в човешкия организъм и го обновяват.

Най-невероятната кончина сред бележитите българи е именно тази на Учителя. Последователите на лечителя и мистик твърдят, че той сам спрял сърцето си. Причината била комунизмът, който пускал корени у нас.

Неговите мъдри мисли се предават от поколение на поколение и винаги, когато ги чуем или прочетем преоткриваме по-доброто в себе си. Споделяме някои от тях.

Ако човек разбере величието на своята душа, ще падне на колене и ще се поклони на себе си.

Не подавай на всяка цена ръка на сриналия се в калта. Не знаеш защо е паднал…

Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.

Достатъчно е да погледнете през очите на любовта,за да видите красотата навсякъде.

Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще го обичаш и лошите му качества.

Ако искаш да обичаш не трябва да се страхуваш,ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

Който не е господар на тялото си, той живее в чуждо тяло-друг е неговият господар.

Ценете чувствата на хората, както цените своите. Ако сгрешиш не се извинявай, но се вдълбочи в себе си и там изправи погрешката си. Външното извинение нищо не допринася.

Доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.

Който може да слезе най-долу то може да се качи и най-горе.

Бъдете силни за доброто, слаби за злото.

Злото е непроявена любов.

Ако крадеш ще те крадат, ако съсипваш, ще те съсипват. Ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш.

Когато си доволен от малкото ще дойде и голямото.

Пазете се от раздвоение в ума и сърцето.

Природата обича само онзи, който има високи идеи.

Знанието се превръща в сила когато се прилага.

Не всякога приятното е добро.

Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче който го разбира, той гледа на него като огъня може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да причини пакости и добрини.

Направи добро и го забрави и то ще се върне при тебе с плод.

Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш.

Злото се явява във формата на същество което обича.

Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не кори лошото.

Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.

 twig.bg

Advertisement

Facebook