Connect with us

Без категория

Пол Гоген: Бъдете влюбени, ще бъдете щастливи! (Галерия)

Публикувана

на

„Бъдете влюбени, ще бъдете щастливи!“ Пол Гоген

Думите са на великия художник, които той изказва в в Таити през 1889 г. Този постулат е изписан на френски: „Soyez amoureuses vous serez heureuses“ върху барелефен панел от дърво. В горния десен край е самият Гоген. Държи ръката на гола жена, полинезийка или африканка.

На днешната дата през1903 г. умира видният френски художник постимпресионист Пол Гоген, чиито експерименти с колорита прехвърлят мост към модернизма, избуял в началото на XX век.

Началото

Роден в Париж през 1848 г., още тригодишен той е отведен в Перу, където прекарва четири години. Семейството се връща във Франция през 1855 г. без бащата, който умира в Латинска Америка. Младият Гоген израства при дядо си в Орлеан, учи военно дело, служи във флота, а след 1871 г. работи като брокер в Париж. От млад проявява интерес към изкуството, а стимул за рисуване му дава приятелството с Камий Писаро. През 1881 г. и 1882 г. Гоген дори участва в общите изложби на импресионистите в Париж, а през лятото рисува заедно с Писаро и понякога Пол Сезан.

От края на 80-те години обаче постепенно се отдръпва от импресионизма с убеждението, че на традиционната европейска живопис й липсва символната дълбочина, притежавана от изкуството в Азия и Африка.

"Утрото" на Пол Гоген

„Утрото“ на Пол Гоген

Подобно на много творци от края на XIX век и той се увлича по източния мистицизъм и търси вдъхновение в други култури, най-вече в японската. Именно това го подтиква през 1891 г. да отплава към тропиците и да избяга от европейската цивилизация и „всичко изкуствено и конвенционално“.  След престой в Мартиника и Панама през 1897 г. Гоген се установява в Полинезия, а до края на живота си се връща във Франция само веднъж, при това за кратко. Художникът умира от сифилис и е погребан в Хива Оа на Маркизките острови, Френска Полинезия.

Наследството…

В Таити Пол Гоген създава повече от 50 картини, определяни по-късно от неговите критици като най-добрите му. Това звучи като клише (единствената причина да не е, е че в таитския му период Гоген създава своя уникален стил), но неговата основна тема на изобразяване са жените. Голите жени. Той се връща в Европа и донася странните образи на една еротичност, непозната и дори непризната на Стария континент. Френският писател Дефонтен написва:

Да им се угоди е невъзможно, никога не им достигат пари, колкото и да сте щедри с тях… Да мислят за утрешния ден и да изпитват благодарност – и едното, и другото са еднакво чужди на таитянките. Те живеят само в настоящето, не мислят за бъдещето, миналото не помнят. Дори най-нежният, най-преданият любовник бива забравен веднага след като пристъпва извън прага им, те го забравят буквално на следващия ден. Главното за тях е да опиянят себе си с песни, танци, алкохол и любов.

„Нейното име е Вайраумати“, 1892

Особена роля за вдъхновението на Гоген има Техура, която на 16-годишна възраст е продадена от родителите си на художника, при това изобщо не скъпо. След като се нанася да живее при него, Техура винаги пали фенер в хижата, защото се страхува от призраци. Всяка сутрин Гоген свикнал да прави едно и също – да носи вода от кладенеца, да полива градината и да сяда пред статива.

Техура разказва на художника за тайното общество Ареои, което се ползва с особено влияние на острова, а неговите членове считат себе си за адепти на бог Оро. Когато Гоген научава за тях, му хрумва идеята да нарисува картина с изображение на бог Оро, която озаглавява „Нейното име е Вайраумати“. Вайраумати е изобразена приседнала на леглото на любовта, а до нея има плодове, предназначени за любимия. Гоген е имал желанието целият пейзаж да представя специфичната концепция за любовта на таитските жени.

„Манао Тупапо – Духът на мъртвите е буден”, 1892

 

Заглавието на картината „Манао Тупапо“ има две значения: „тя мисли за призрака“ и „призракът мисли за нея“. Повод за създаването на картината Гоген намира в една битова ситуация. Той заминава по някаква работа в Папете, но завръщайки се у дома късно през нощта, намира хижата си потънала в мрак. Оказва се, че маслото в лампата е свършило, а Техура била вцепенена от ужас, защото очаквала в мрака да се появи призрак. Като всички от Таити, и тя вярвала безпрекословно в съществуването на духове, които посещават хората.

„Жената на краля“, 1896

 

Картината „Жената на краля“ Гоген създава по време на втория си престой в Таити. Таитската красавица с червено ветрило зад главата, което е знак за принадлежност към кралското семейство, напомня на „Олимпия“ от Едуард Мане и „Венера от Урбино“ на Тициан. Звярът, пълзящ по склона, символизира женската мистерия. Но най-важното, според мнението на самия художник, за картината са нейните цветове: „… Струва ми се, че аз никога до този момент не съм създавал нещо с такава силна тържествена звучност“, пише той на един от приятелите си.

Пол Гоген умира от сифилис на 8 май 1903 на остров Хива-Оа, Френска Полинезия, на 54 годишна възраст. Баща, забравен от собствените си деца, писател, станал посмешище за парижките журналисти, художник, непризнат от съвременниците си. След неговата смърт картините му получават световно признание. А в своя изолиран, маргинален живот, той се занимава последно с това да изобразява таитските жени, които са му донесли любов, радост и вдъхновение. Разбира се – и голяма скръб, но тя в крайна сметка е част от вдъхновението.

twig.bg

Advertisement

Facebook