Connect with us

БулевАРТ

„Разказвачът на песни“ Владимир Висоцки на 81

Публикувана

на

Aко Москва не би била Москва без имената на Пушкин и Лермонтов, то тя не би могла също и без Владимир Висоцки. За символа на руската музика се използват много определения – от „най-известният руски бард“ и „гласът на нацията“ в СССР до „руският Джон Ленън, примесен с Джеймс Дийн, но звучащ като Боб Дилън“ на запад. Французите дори са по-конкретни – наричат го „Вселената Висоцки“.

Ако беше жив, Висоцки щеше да е на 81!

На 25 януари 1938 г. той се ражда в Москва . Минаха повече от три десетилетия, откакто започна дългото му турне в отвъдното. И Господ иска да гледа „Хамлет“. И да слуша тъжните му балади. На негово име кръстиха астероид.

На земята и с човеците е същото. Поколенията се сменят, но Висоцки остава. И става по-голям. Припяват го не само в Москва и Сибир, а и в Лос Анжелос, естествено Париж, та чак до Сидней.

Ние го имаме за свой. Във Вършец преди пет години му издигнаха паметник, вторият извън Русия. Направен е с доброволно събрани пари, въпреки че Висоцки никога не е стъпвал там. Човекът, който е в основата тази акция, тогавашният кмет Ивайло Йорданов, казва: Заради идните поколения.

Септември 1975 г. България посреща театър „Таганка“. Ще ни гостува цели осемнадесет дни. Тези, които са били на аерогара София на 6 XI тогава, помнят как на самолетната стълбичка се появава най-напред ръководителят на трупата Юрий Любимов, а след него с китара в едната ръка, а сако в другата излиза самият Висоцки. Такава е традицията. От този миг много българи ще се убедят в таланта му на сцената и ще се докоснат до него извън театъра. Ще го приемат за свой приятел завинаги. И ще разказват на внуците.
Почитан от всички социални кръгове в Русия, той е гласът на дисидентите без сам той да бъде дисидент. Властите в Съюза го признават за голям актьор, но не зачитат качествата му като музикант и поет. За първите той е един от най-силните и всепризнати актьори, оставил в културната памет величествени роли. За песните – мерило е народът, който се смее или плаче с глас, докато го слуша.

Неговият истински дом като актьор, това е Театърът на „Таганка“, където оставя величествени роли в „Хамлет“, „Животът на Галилей“, „Живи и мъртви“, „Десет дни, които разтърсиха света“ и други спектакли, които вероятно ще останат завинаги в спомените на онези, които са го гледали.

Най-голямата му сила обаче остава онази, която владее, когато „разказва“ песни с китара в ръка. Стиховете му се леят винаги с огромна лекота. Едни ги ценят заради искреността им. Други – заради силата и смелостта да преборят страха и да казват онова, което мнозина мислят, но не смеят да изрекат.Любовният живот на поета с китара също е цветен, див и бурен. Има множество връзки, две деца и три брака. Дори само последният – с известната френска актриса Марина Влади, е достоен за цял един отделен роман. Такъв всъщност излиза под формата на книгата на Влади за връзката с Висоцки „Владимир или прекъснатият полет“.

От какво може да се „взриви“ човешкото сърце?! От любов, от грижи, от нерви, от страст, от щастие, от емоции, от проблеми, от пренапрежение… Всичко това заедно е Висоцки! Възможно ли е друго? Както твърди полската авторка Марлена Жимна в книгата си „Кой уби Висоцки?“ Според предсмъртната изповед на лекаря, той е бил отровен с токсично вещество, успокоителни и алкохол.

Предвид ситуацията в Русия към днешна дата, човек би си помислил, че песните на Висоцки остават актуални, текстовете му – на дневен ред, а гласът му ще прозвучи наново в страната. Поне така предположи Economist преди две години и май не сгреши.

 

И до днес стотици се стичат пред паметника му в центъра на Москва, за да положат цветя в негова памет.

twig.bg

Реклама
Advertisement

Facebook