Connect with us

Звездни

Шон Конъри на 90: легендата на Единбург и най-истинският агент 007 (Галерия)

Публикувана

на

Да те обявят за „най-секси мъж“ в света на 59-годишна възраст е изключително постижение. Когато списание People даде тази награда на Шон Конъри през 1989, най-добрите дни от кариерата му, изглежда, бяха преминали. Шотландецът се превърна в жива легенда с участията си в първите пет филма за Джеймс Бонд, спечели не само „Оскар“, но и сърцата на феновете.

Мнозина не знаят, но целият живот на Шон Конъри – първият и вероятно най-разпознаваемият Джеймс Бонд – е свързан със спорта. Той е играл футбол, занимавал се е с културизъм и до днес обикаля игрищата за голф.

Но пътят му към славата и развлеченията е дълъг и труден.

Актьорът има нерадостно детство. Ражда се в бедно семейство в покрайнините на Единбург. Родителите му едва изкарват за прехрана и го взимат със себе си на работа още когато е на шест. Детето расте в мизерия, но две неща му дават надежда: момичетата и футболът.

От малък Шон изпъква с външния си вид и привлича женското внимание. Разказва, че е загубил девствеността си на 12 и винаги е бил заобиколен от красавици в онези далечни години. Но най-специален за него тогава е футболът. „Бях си загубил ума по играта. Постоянно ритах на асфалта пред нас. Нямаше врати, но си рисувах такива с тебешир на стената.“

Наясно с увлечението на Шон по спорта, родителите му го изпращат в единственото училище в Единбург, в което се тренира футбол (останалите предпочитат ръгби). През 1942-ра обаче школото на Конъри е затворено заради войната, а той е мобилизиран във флота. Военната му служба продължава само две години, тъй като е отзован заради язва.

Във военноморските сили тренира усилено и се завръща в родината здрав като скала. Фигурата му е наистина впечатляваща и е нает като модел от Единбургския колеж по изкуствата.

Новото му поприще обаче му е скучно и не се задържа дълго. Все пак винаги е мечтал за спортна кариера.

Така през 1953 г. се записва за участие в конкурса „Мистър Вселена“ и дори се представя доста успешно, заемайки трето място в дивизията на дебютантите. На състезанието обаче вижда отблизо как изглеждат истинските професионалисти и разбира, че не може да се сравнява с тях. Особено впечатлен е от американските състезатели.

Депресиран и сломен, Конъри решава да се пробва в театъра. Мисли си, че ще е атрактивен за публиката заради габаритите си, но нещата не тръгват гладко. Режисьорите изобщо не са впечатлени от осанката му и е отхвърлен на няколко интервюта за работа. „Не ни трябват напомпани културисти“, обръща се към него шефът на Единбургския театър.

Шон обаче не се отказва и най-накрая го спохожда късметът. На прослушване за мюзикъла „South Pacific“ журито е толкова впечатлено от мускулатурата му, че измисля допълнителен тест за него.

„Извикаха една актриса и ме накараха да я вдигна, а аз я понесох като сламена кукла. Засмяха се и ми казаха да я подхвърля. Предполагам, че съм я хвърлил доста високо, защото всички вкупом ахнаха. Но важното е, че ме взеха“, спомня си звездата.

В средата на 50-те Шон Конъри преживява един от най-добрите периоди от живота си. По това време играе и на сцената, и на стадиона (за младежкия отбор на Бонириг Роуз и футболния отбор на театъра). Забавлява се максимално и е много щастлив.

Във футбола нещата дори се оказват по-добри за него, отколкото в театъра.

През 1952-ра е поканен на проби в професионалния Ийст Файв, а няколко месеца по-късно пристига и предложението на живота му – от английския Манчестър Юнайтед.

Водени от Мат Бъзби, „дяволите“ стават шампиони, а през лятото треньорът иска да освежи отбора с младоци и започва обиколки из Великобритания. В мача, който гледат скаутите на Юнайтед, Шон Конъри е неудържим по левия фланг. Освен че „носи“ съперниците си на гърба, дава и две асистенции, и успява да впечатли Бъзби. След мача мениджърът му предлага договор със заплата от 25 паунда седмично.

Преразказана, историята на Шон Конъри звучи като приказка, но през 50-те години на миналия век това е стандартна ситуация и топ клубовете често си намират играчи сред полупрофесионалисти и дори аматьорите.

Младият футболист е обсебен от предложението на английския клуб, но след няколко дни душевни терзания, решава да го отхвърли. „Много исках да заиграя за тях, защото обичах футбола. Но в онези години на най-високо ниво можеше да се играе само до 29-30. Вече бях на 23 и реших, че не ми остава много време за професионална кариера. Това окончателно наклони звездите към идеята да стана актьор. Оказа се едно от най-умните решения в живота ми“, радва се Конъри.

Само няколко години по-късно Шон започва да се снима в някои от най-касовите филми, а през 1958-а получава главна роли в „Another Time, Another Place“. В същата година голямата част от „Бебетата на Бъзби“ загиват в самолетната катастрофа в Мюнхен…

Дали съдбата го предпази да не е на борда на машината в баварската столица? Кой знае какво щеше да стане, ако отишъл на „Олд Трафорд“?

Връщане назад обаче няма и Конъри продължава с гръмкия си успех в киното. Повече от половин век след споменатите събития, срещу името на актьора са записани над 80 ленти, но целият свят го познава от ролята на Джеймс Бонд. Той остава в историята като първият, изиграл героя на Иън Флеминг, въпреки че първоначално не иска да се снима във филма.

Но малко предистория.

През 1961 г. режисьорът Терънс Йънг започва работа върху филма за британския суперагент, но се измъчва страхотно с избора на актьора, който да изиграе култовия шпионин. След продължителни кастинги и колебания, Флеминг и Янг свеждат кандидатите до шестима и ги разкриват пред авторитетен лондонски вестник, чийто читатели трябва да изберат най-достойния.

Конъри, само с около 10 филма в кариерата си, влиза във финалния списък, но е смятан за тотален аутсайдер. Флеминг не го хареса заради шотландския му акцент, а фаворитът на Йънг е звездата Кери Грант. Двамата обаче остават разочаровани, след като читателите на изданието посочват Конъри за главната роля.

Петнайсетина години след края на Втората световна война в света царува напрегнатото усещане за Студената война, а шпионските филми се радват на изумителен успех. Първо излиза „Dr. No“ (1962 г.), който печели колосалните за онова време 50 милиона долара в света (бюджетът му едва надхвърля милион), а втората част за 007 „From Russia with Love“ набира 79 милиона!

Продуцентите се къпят в пари, а Конъри – в световна слава.

Той се вписва великолепно в образа на елегантния шпионин и на екрана изглеждаше „по-англичанин“ от всеки от останалите петима кандидати. Актьорското му майсторство в крайна сметка е оценено и от романиста Флеминг, който след излизането на първия филм, настоява Конъри да не се притеснява, а смело да вкара в игра шотландския си акцент.

Актьорът е роден през 1930 г. в Единбург, Шотландия, в семейство на шофьор и домакиня

На снимачната площадка от актьора се изисква не само талант, но и сериозна физическа сила. Конъри не иска дубльори и участва сам в почти всички динамични сцени с битки, автомобилни преследвания, каскади и т.н.

Към момента на снимките на „Never Say Never Again“, последната част за Джеймс Бонд с участието на Конъри, той вече е на 53. За да влезе във форма, актьорът наема личен треньор по бойни изкуства – огромен американец, който всекидневно го смазва от изтощение в залата. Името на треньора е Стивън Сегал. Сътрудничеството им обаче не завършва много добре. По време на тренировка Стивън по невнимание чупи китката на партньора си. Шон смята, че е само навяхване и отива на лекар чак след няколко дни по настояване на Терънс Йънг.

Но това е само щрих от общата картина на живота на звездата.

През 2000 г. той получи рицарско звание от кралица Елизабет II. На снимката: Шон Конъри със съпругата му Мишел Рокебрюн.

Ролята на Джеймс Бонд превръща Шон Конъри в една от най-големите знаменитости в киното и в актьор, който през годините може да си позволи да отказва предложения на Спилбърг, Хичкок и др. Немислимо за почти всички други.

Неочаквана беше и отхвърлената оферта за ролята на Гандалф във „Властелинът на пръстените“ (2001). „Не ми се тича като коза в Нова Зеландия година и половина“, заяви звездата.

Наред с футбола и киното той има и друга голяма страст – голфът.

Шон Конъри е носител на награда „Оскар“ за филма „Недосегаемите“ от 1987г

 

Любовта му започва по време на снимките на „Goldfinger“ (1964), в който има сцена как тайният агент играе голф с основния си враг. Шон, както обикновено, отказва дубльор и наема треньор, който да му покаже тънкостите на аристократичния спорт.

„Играта ме плени и никога не ме пусна. Голфът е по-добър от футбола в смисъл, че можеш да го играеш, докато навършиш 90 години“, обяснява Конъри.

Именно на голф игрището той научава за смъртта на автора на романите за Джеймс Бонд Иън Флеминг през 1964 г. Приживе писателят също е голям почитател на голфа.

Шон Конъри се развежда през 1973-а с първата си съпруга след 11-годишен брак. От нея има син Джейсън Конъри, който също е актьор.

Преди да започнат снимките по „Diamonds Are Forever“ (1971) пък Конъри иска от продуцентите да му осигурят частен хеликоптер, с който да пътува до най-близкото голф игрище по време на почивките.

На снимачната площадка на „The League of Extraordinary Gentlemen“ (2003) в Чехия Конъри работи по 10 часа на денощие, а в единствения си почивен ден отива в замъка Карлщайн, където има игрище с 18 дупки.

За голфа Шон говори с такава любов, сякаш това е най-важното занимание в живота му: „Тази игра изтъква недостатъците, пороците, егото, характера и манталитета на човек. Голфът е почти философия за мен. Не следвам никаква религиозна вяра, а голфът ми служи като морален ориентир и опора.“

Именно голфът събира Конъри с втората му съпруга.

През 1972 г. на турнир в Мароко той се среща с френската художничка Мишелин Рокбрюн. Твърди, че се влюбва в нея от пръв поглед. Двамата говорят различни езици, но са обединени от обичта си към спорта. В следващите години срещите им неизменно са на игрището, а през 1975-а сключват брак. Шон напуска първата си жена, от която има син, а Мишелин се разделя със съпруг и три деца.

Едно от малкото неща, за които съжалява Конъри, е, че в кабинетът му няма купа от победа в професионален голф турнир: „Оскарът, който получих за „Недосегаемите“, е прекрасно нещо. Но бих предпочел да бях вдигнал купата от Откритото първенство на САЩ по голф.“

Интересна фигура, нали? Затова е любимец на милиони. Но във футбола си спечели врагове сред свои.

В началото на новия век Конъри вече беше уморен от ангажиментите в киното (отказа да е Гандалф) и се върна в Шотландия, където често ходеше на мачове. Израснал е в Единбург, но местните Хартс и Хибс никога не са значели нищо за него. Все пак има ирландски корени по бащина линия и татко му е човекът, от когото наследява любовта си към „детелините“. „Сами си правехме зелени фланелки и си представяхме, че сме футболисти на отбора“, разказва Шон.

Но заради едно голямо приятелство предава отбора на сърцето си.

Става въпрос за отношенията му с металургичния магнат Дейвид Мъри, който през 90-те години купи Глазгоу Рйнджърс. Именно той остави Джърс в калта през 2010 г. с огромни дългове и клубът бе изхвърлен в долните дивизии. Преди това обаче отборът имаше не една и две славни години под негово ръководство.

Актьорът и Мъри се срещат на благотворителна вечер в Глазгоу и бързо се сприятеляват. „Наслаждаваме се на компанията си. Дейвид стана мой добър приятел“, казва Конъри в старо интервю. Президентът го кани с него на стадион „Айброкс“ за домакинските мачове на Рейнджърс и Шон често приема, което не се харесва на „зеления“ лагер на Селтик.

Актьорът стига още по-далеч и дори влиза в съблекалнята на Джърс. Случаят е разказан от Роналд де Бур, който никога няма да забрави срещата си с Шон.

„Беше първият ми мач за клуба. Пристигнахме на стадиона и веднага бях изумен колко мъничка е съблекалнята. Едва се побирахме, а в ъгъла стоеше мъж. В началото не го познах, но след това проумях, че това е агент 007. Нямах идея какво прави там, но след това ми казаха, че е добър приятел на Дейвид Мъри.“

Въпреси залитането по врага, Конъри не забравя кой е родният му клуб и през 2010-а спонсорира благотворителен мач в чест на легендата на „детелините“ Джок Стейн.

Две години преди това обаче едва не го линчуват свои по време на глазгоуското дерби.

През 2008-а Конъри иска от ръководството на Селтик два билета за сблъсъка, познат като „Old Firm“, но получава предсказуем отказ заради дружбата си с Мъри. Шон не се отказва и взима ВИП-покани от квотата на Рейнджърс. Разбрали за това, вестникарите критикуват остро актьора в изданията си в деня на мача. „Ненаситна и нагла звезда“, е едно от заглавията. А феновете на Селтик цял мач обиждат Шон и опъват нелицеприятни транспаранти по негов адрес.

„Съжалявам за това фанатично сектантство, което съсипва шотландския футбол. Трябва да се покаже червен картон на това явление“, заявява Конъри тогава.

***

През 2011-а Мъри продаде затъналия Джърс на символична цена и актьорът повече никога не се появи на мач на отбора.

В момента звездата прекарва старините си на Бахамските острови, където двамата с Мишелин имат малко имение, в очакване на 90-годишния си юбилей точно след година.

twig.bg

Advertisement

Facebook