Connect with us

На път

Сицилия – екзотика, вкусна храна и любов от пръв поглед…

Публикувана

на

За по-лачените европейци Сицилия грозната и леко мърлява част на Италия.  А тя е обляна в жежко слънце, мургава и е толкова красива, че душата ти може да преживее малките измами, които е склонна да ти направи. У всеки събужда желание за море, вкусна храна и пищни истории. В Сицилия дните се сливат. Там винаги е топло, винаги е шумно, хората вършат нещо, пътуват с мотори, пеят, свирят, ядат. Всеки трябва да усети магията на това място.

Сицилия

През вековете тя е била във владението на няколко империи. Днес тя е отделна административна зона на Италия.

Всъщност името на острова идва от гръцкото Сикелиа, което означава три точки. Вероятно заради трите големи пристанища, които днес са известни като Месина, Палермо и Катания.

Сицилия

Както всичко в Европа, и тук историята започва с гърците. Още през VIII век пр. Хр. гърци, финикийци и картагенци установяват някакъв ред тук. След това водещият град – Сиракуза, взема надмощие над по-голямата част от острова. По-късно оттук минават всички по-големи сили в света – Рим, Византия, арабите, норманите, германците, НАТО, туристите. За разлика от повечето земи по света тук завоевателите са оставяли по нещо значимо. Може би заради това има доста за гледане.

Месина – входът на Сицилия е типичният град за острова – прашен, шумен, натоварен от движение, хора, живот, история.

Mesina

Естествено проблемът на този град е също както в предимството му – историята. В началото на XX век градът почти е заличен от силно земетресение, загиват към 70 000 души, а през Втората световна война е бил много тежко бомбардиран. Задължително е обаче да отидете при катедралата по обед. Там ще видите спектакъла на един най-големите астрономически часовници в света.

Tаормина – сицилианското градче, издълбало скалите високо над Средиземно море, което по думите на Труман Капоти е „синьо като окото на паун”. И насън се усеща аромата на смокини и глицинии, на грамофончета, обвили старинните каменни зидове, на червени сицилиански портокали.

Taormina

Точката Катания и околните градове са най-достъпните места от България. Особено откакто откриха директният полет за море в Сицилия  и в момента е повече от модерно. Самолетът те доставя в рамките на час и половина, и докато напускаш дъждовна София изведнъж се озоваваш на 30 градусова жега в центъра на хитрите мургави измамници, ограден от история, великолепна архитектура, вкусна храна и италианско диско. Екзотиката среща Европа в най-добрата симбиоза, която бедността, мирисът на море и риба, туризмът и дребните тарикати могат да родят.

Сицилия

Палермо е централната точка на Сицилия, доколкото един областен център може да е това. Градът е в другия край на острова, който в средата си е почти пуст.

До него е Сиракуза. В нея са вплетени древногръцките руини, островът Ортиджа, средновековната част и малките улички, които водят до невероятни гледки към морската шир. Там се намира пристанищната крепост Кастело Маниаче, която огражда основната пиаца на центъра и все едно пази града от морето, в което пък се носи отново италианско диско или някаква друга поп какафония, поместено в малки яхти, накачулени с полуголи млади хора. Сиракуза почти няма плажове, но има море и яхти, в които си стоиш и пиеш до забрава, а стане ли ти топло – водата е синя и приятна още през май.

Бижуто на Сиракуза, нейното най-важно дете и голяма гордост, е огромната пиаца Дуомо и, разбира се, базиликата „Санта Лучия ала Бадиа“, в която са вградени древногръцки колони и е изложен шедьовърът на Караваджо „Погребението на Санта Лучия“ от XV век. аормина – сицилианското градче, издълбало скалите високо над Средиземно море, което по думите на Труман Капоти е „синьо като окото на паун”.

Тук са пили вечерните си коктейли Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, а София Лорен и Марчело Мастрояни са раздавали автографи и чар. Тук, на този площад в легендарното кафене „Вундербар”.

Етна – едно неуютно огнище

Разбира се, най-зрелищното нещо, което може да се види тук, е планината Етна. Много хора си представят вулкана като един връх, който от време на време изхвърля лава. Всъщност цялата планина е издълбана от вулкани. На самия връх има четири гигантски кратера, които са с диаметър между 400 и 700 метра, дълбоки са по половин километър. А в околностите има още няколко десетки кратера – нови, стари, застинали, димящи.

Етна

 

Ако някога сте мечтали за луната – усещането е същото: черна земя, странни цветове по скалите, миризми на сяра. Изкачването става задължително с гидове – заради опасностите, които дебнат наоколо, и струва по 80 евро на човек.

За кухнята с любов

Сицилианците имат основание да не скромничат по отношение на кухнята. Цитрусите, захарта, канелата, шафранът са влезли в Италия оттук поради арабското влияние. А също и оризът за аранчините – оризовите топчета, пълнени с месно рагу и грах или с прошуто и сирена, емблема на сицилианската кухня, възприети в цяла Южна Италия.

Сицилия

От всички видове хляб черният, полят със зехтин, домат и риган е незаменим – това е „пане кундзато“ („подправен“ на сицилиански), триумф на простотата и вкуса, още преди да сте решили какво да си поръчате. Патладжаните са вездесъщи на острова: в т. нар. капоната са пържени заедно с чушки и капери, които пък тук са в родината си, растат в изобилие и биват съхранявани в сол – едри и различни от всичките си саламурено-оцетни подобия (у нас известни като каперси).

пиаца Дуомо

Прочутата паста “ала Норма” е с патладжани в доматен сос с добавка на солена рикота – ястието е посветено на най-известната опера на Винченцо Белини и произлиза от родния му град, Катания. От месните ще споменем „фалсомагро“ (руло, пълнено с прошуто, сирена и яйца) или филенцата, навити на рулца – инволтини – пълнени със сирена, пиноли (у нас – кедрови ядки), лук, стафиди, галета и дафинов лист. Било е време, когато месо се е готвело само на празник и е било важно да се демонстрира благополучие. Донякъде важи и днес.

пиаца Дуомо

Стигнем ли до рибата и морските дарове, няма как да сгрешим. Особено с риба тон или омар. Все пак за препоръчване е да се опитат местни рецепти като „сарде а бекафико“- сардини с галета, лимон и пиноли или пък „пеше спада а гиота“ – риба меч по месински със сос от домати, патладжани, целина, зелени маслини и капери. Яйцата на рибата Свети Петър са най-добрият сос за бузиате – домашната прясна паста по трапански. И кускусът, на който тук са майстори по магребска линия, е, разбира се, с риба.Сицилианските десерти са нещо несравнимо, увековечена среща на Средиземноморието с арабската традиция. Каноли (пържени тестени „тръбички“, пълнени с рикота), касата (блат с рикота, марципанена глазура и захаросани плодове), пиньоката (тестени „шишарки“, глазирани с мед и канела), джело ди мелоне (желе от диня), касатеде (печени или пържени полумесеци, пълнени с рикота). А също ръчно приготвен сладолед и гранита – дребно стрит замразен сироп от лимон, бадеми или кафе, която е задължителен израз на гостоприемство в летните дни. С вариант, познат от литературата – звучи по-скоро като от „Хиляда и една нощ“ – гранита от жасмин.

twig.bg

Реклама
Advertisement

Facebook