Connect with us

БулевАРТ

След 40 години: Неподвластният във времето Григор Вачков(Галерия)

Публикувана

на

Григор Вачков почина на днешната дата преди 40 години  и е от малцината народни любимци, паметта за които остава неподвластна на времето. 

Работеше и за умрелите, на високи, изтощителни обороти, писа за Григор Вачков приятелят му Йордан Радичков. – Предчувстваше, че няма да е бегач на дълги разстояния през живота, а че ще пробяга само една скъперническа отсечка едва ли не на един дъх, вдишвайки дълбоко както цялата сладост, така и цялата горчилка на живота.“ Няма човек, който да е хвърлил лоша дума срещу отишлия си през 1980 г. актьор – нито сред колегите, още по-малко – сред публиката. Оставил ни е десетки колоритни образи в киното, уви – не може да се възкресят „мимолетните“ шедьоври, които е изградил на сцената.

Той почина в ранната пролет на 1980 г, когато снима поредното си участие в българския филм „Мера според мера”. И си остана големият, обаятелният, прекрасният артист, пресъздал незабравими образи в киното, снимал се в 44 български филма. Наричан от колеги и приятели Гришата, той идва в София да учи актьорско майсторство през далечната 1955 г. Пристига в София от село Трънчовица, Плевенско, с един дървен куфар пълен с хляб. Учи и завършва успешно ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”, постъпва в Държавния сатиричен театър в годината на неговото основаване.

За първи път играе в киното през 1960 г. и скоро става толкова популярен и търсен за снимки в български ленти, че работата го поглъща изцяло, но винаги намира време за семейството и за приятелите си, които събира всяко лято в Синеморец.  Знаменателна се оказва ролята му на капитан Димитър Бомбов – Митко Бомбата в сериала „На всеки километър”, сниман през годините 1967-1971 г, превръща се в образа на актуален за времето си комунист-революционер.

Участията му в наши филми му носи международно признание и множество награди от кинофестивали, като последната му награда е за участието във филма „Мъжки времена”, от 1977 г. От дъщеря си, актрисата Мартина Вачкова, винаги е искал да бъде добър човек и да има много приятели, както самият той е бил обичан и ценен от много приятели, от своите почитатели и от безбройната му публика.

При Гришата и горчилката, и сладостта, за които споменава Рад ичков, като че ли винаги са вървели заедно.

Роден е в плевенското село Трънчовица. Необичайно за тия географски ширини то било католическо. Така за малко Григор всъщност се разминал с величественото име Наполеон. Кръщелното на баща му Вачко пък било Бонифаций. Щеше да пада голям смях, ако един от обичаните наши актьори се подвизаваше под тази помпозна „фирма“.

До края на живота си Гришата не забравя откъде е тръгнал. „Ако трябва отново да се родя, бих искал пак да е тука…“, обичал да повтаря. Учи в лозаро-винарското училище в Плевен, работи във Винзавода в съседния Левски, баща му иска да го види агроном винар, но собствената му мечта е съвсем различна.

Като ученик много харесвал Чудомир, дори се осмелил да пише на колоритния автор, че с удоволствие изпълнява негови произведения и го моли да му прати свой
непечатан разказ. Именитият казанлъчанин отговорил, изненадващо му пратил и непубликувана история, която бил посветил на майка си. Така от самодейната сцена в Плевен запомнили Гришата с разказите на Чудомир.

Когато през 1951 г. се оказва пред ВИТИЗ на столичната ул. „Раковски“, Вачков стиска в ръка адреса на университета. Колебае се дали е на точното място, а двама
нахакани кандидати за актьорска слава му казват, че е сбъркал. И го упътват към близкия бул. „Толбухин“ (сега „Левски“), където някога се намираше Зоологическата градина. „Аз съм за тук, а вие двмата сте за зоопарка“, казва им след час, когато се връща Вачков.

Комисията на първия тур от изпита се залива от смях, докато той им разиграва Чудомирова история. На втория тур искат да изпълни нещо в мерена реч – Гришата подхваща патетично „Родина“ от Младен Исаев. А професорите пак се кикотят. Тогава, насред суматохата, ректорът Д. Б. Митов обяснява на объркания кандидат-студент: „И с пушка да те заставя някой, няма да рецитираш. Казвай на всички, че така е наредил ректорът. Утре те чакаме на третия тур…“. На финала на въпрос какво иска да играе на сцена, кандидат-студентътсразява комисията: „Нечовешки роли“.

Като пристига в София, Григор Вачков носи един куфар. Близките му го пълнят с хляб – само това имат и смятат така да го спасяват от глада. И по време на следването не могат да му помагат финансово.

Григор Вачков почина след прекаран инсулт и 6-дневна битка за живот в Правителствена болница. Актьорът издъхва без да дойде в съзнание.

Угасна заразителната усмивка на едно добродушно лице, което сгряваше сърцата само с появата си на екрана.

Тогава той е само на 47. Но ударът го покосява и в крайна сметка го умъртвява!…

twig.bg

 

 

Advertisement

Facebook