Connect with us

БулевАРТ

„В тангото не се греши. Не е като в живота. Ако сбъркаш, просто продължаваш танца“

Публикувана

на

Тангото не е просто танц, а емоция, желание, магия, която разказва преживяване, емоция която се предава и увлича.

Музикална поема в огнен ритъм. Или просто – танго. Но знаете ли, че тангото не е единствено танц.

 11 декември е световният ден на тангото.

„В тангото не се греши. Не е като в живота. Просто е, затова е толкова велико. Ако сбъркаш, просто продължаваш танца“, завладяващите думи са от филма „Усещане за жена“

Тангото датира официално от втората половина на XIX век, когато възниква сред простолюдието на Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето обаче се развива и усъвършенства и добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в столицата на Европа – Париж, има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа.
Любопитен факт е, че първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът. И, макар че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.

В началото на деветнадесети век танците били позиционирани и изпълнявани по начин, който изисква партньорите да бъдат един срещу друг, но на известно разстояние.Тези танци били наричани ‘контраданца’. Контактът между двамата се е ограничавал до докосване на ръцете и то само в определени моменти от танца.
Съществували и т.нар. ‘кръгови танци’, при които, както подсказва наименованието им, движението ставало в кръг.

Виенският валс и кадрилата са тези, които изместват контраданца от балните зали. Виенският валс е първият танц, който позволявал по-близка позиция на партньорите, а полката става вторият танц в Европа, използващ ‘скандалния нов способ’. Тангото изцяло използва този скандален нов способ, като различните видове танго имат и разлика в начина, по който се води танцът, както и във функцията на двамата партньори.

Танцьорите, занимаващи се професионално с танго са запознати с международното (състезателно) танго и представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — американското бално танго. Аржентинските танцьори изпълняват различните видове аржентинско танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Родината на този чувствен танц, Аржентина, му е дала неограничени възможности на импровизацията. Ако американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията, то аржентинско танго представлява социалeн импровизаторски танц, в който водещият, кавалерът, е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка, която подава на дамата, която го следва, като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и „слуша“ за реакцията на дамата.

Ролята на кавалера е не просто водеща, той освен че направлява дамата си, я предпазва и един вид – обгрижва на дансинга. Дамата, от своя страна, трябва да следи движенията на партньора си, да ги следва и да съобразява пространството, което му оставя. Основното е синхронът между двамата, както и емоционалната спойка. Всеки, който е наблюдавал танго знае, че партньорите, които имат добра хармония помежду си, успяват да предадат чувството и да въздействат по един необикновен начин на околните.

twig.bg

Advertisement

Facebook